ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЖИВЯН ПО ДВА НАЧИНА! - ОШО

ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЖИВЯН ПО ДВА НАЧИНА. Единият е този на войника, а другият е този на санясина (търсещия духовно развитие). Ти можеш или да се бориш с живота, или да се отпуснеш в него. Можеш или да победиш живота, или да живееш в дълбоко съгласие с него. Пътят на войника е грешният път, защото не е възможно да победиш живота – частта не може да победи цялото. Разочарованието и неуспехът са абсолютно сигурни. Можеш да пробваш по един или друг начин, но ще бъде все неуспешн...о; осъдено е на провал. Войникът се опитва да завладее живота и накрая се оказва, че той е бил повален от живота, победен от живота, разрушен от живота.

Животът не разрушава никого, но ако ти се бориш с него, ти ще бъдеш разрушен от собственото си насилие. Животът не е срещу теб. Как може да бъде? Животът е твоя майка. Животът е този, който те доведе тук. Ти си роден от него. Ти си лъч от неговата светлина, вълна от неговия океан. Ти си му вътрешно присъщ и органично свързан с него, ти не си отделен. Но ако започнеш да се бориш срещу собствения си източник на енергия, ти ще бъдеш разрушен. Самото ти схващане за борба ще те отрови. И разбира се, колкото повече чувстваш, че губиш битката, толкова повече ще се бориш. Колкото повече се бориш, толкова по-разочарован ще бъдеш.

Пътят на войника е обикновеният път. Почти 99.9 % от хората го следват – ето защо има толкова много нещастие, толкова много ад. Те са създадени от теб, от твоя грешен подход към живота. Веднъж след като разбереш това, започваш да се настройваш към цялото, започваш да танцуваш с танца на цялото. Преставаш да се бориш, започваш да сътрудничиш.
В момента, в който решаваш да сътрудничиш, вече си се превърнал в санясин, в духовно търсещ.

Религиозен е този човек, който не схваща себе си като отделен от цялото... който никога не мисли, никога не сънува, че е отделен... който няма своя лична цел... който просто се движи ведно с живота в пълно доверие. Ако не можеш да имаш доверие в живота, на кого ще имаш доверие? Ако не можеш да позволиш на живота да тече през теб, ти губиш – губиш тази огромна възможност да бъдеш жив. Тогава ще започнеш да се тревожиш, тогава ще бъдеш хванат в собствения си ум. И тогава нещастието е естественият резултат.

Да разбереш, че конфликтът не е начинът да бъдеш щастлив, е най-великото разбиране. Да разбереш, че сътрудничеството е начинът да бъдеш блажен... и тъмната нощ на душата ти да свърши и утрото да дойде, и слънцето да изгрее на хоризонта. Ти ще бъдеш трансформиран. Самото това разбиране е трансформиращата сила – това сътрудничество е ключът, не конфликтът. Доверието е ключът, не съмнението. Насилието не е начинът ... любовта. Това е основната рамка.

Източник: Ошо “Дисциплината на Превъзмогването, Том 2″