НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ-''МОЛЯ ТЕ КАЖИ МИ ЧЕ СИ ДОБРЕ ЗАЩОТО ЖЕНА МИ ТРЯБВА ДА РОДИ ВЕЧЕ''

'' В продължение на 11 часа бягах без никакво спиране и без нито една почивка и пътите в които си мислех че ще припадна бяха над сто.В момента в който стигнах до първата къща имаше странна атмосфера която аз не разбирах.Хората в нея направиха всичко възпожно аз да се почувствам добре.Направиха всичко възможно да не получа хипотермичен шок дали няма да припадна.Те не знаеха че аз не съм спирал нито за момент не съм си свалял дори дрехите през реките защото те по мокри от това нямаше как да бъдат.След около един час ,мъжът в къщата се оказа с най добрият английски в околността дойде и ми каза:
-МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМЕ НО ЖЕНА МИ ЗАПОЧНА ДА РАЖДА МАЛКО ПРЕДИ ТИ ДА ВЛЕЗЕШ В КЪЩАТА.НИЕ БЯХМЕ ТРЪГНАЛИ КЪМ БОЛНИЦАТА(ЗА СПРАВКА БОЛНИЦАТА Е НА 50 КМ С ЛОДКА И НА ВЪН ИМА БУРЯ) НО КОГАТО ТИ ВЛЕЗЕ НИЕ ИСКАХМЕ ДА СЕ УБЕДИМ ЧЕ ТИ СИ ДОБРЕ.МОЛЯ ТЕ КАЖИ МИ ЧЕ СИ ДОБРЕ ЗАЩОТО ТЯ ТРЯБВА ДА РОДИ ВЕЧЕ''
Това е малка част от историята на фотографа Владимир Донков разказвайки за препятствията си по време на пътешествията си.Ето и цялата история: