Красимира Стоянова - племенница на Ванга предостави на журналисти непубликувани спомени по повод 102-рата годишнина от рождението на пророчицата, която ще се навърши на 31 януари.
Демократичните промени довяват нова ситуация: официално дейността на Ванга е призната, присъждат й даже някаква награда за „проповедник № 1″ и новите управленци я посещават вече съвсем явно.
За огромно нейно съжаление повечето от тях не я питат за съдбата на държавата и как да се оправи, а основно дали ще спечелят изборите, какви постове ще заемат и дали ще спечелят пари. През 1994 г. Ванга почти изплаква: „Боже, Боже, какво ли не правят за пари – само за пари питат! Всичко се продава за долари!“.
През 1994 г. предлага план от 4 точки за съвземането на държавата и поемането й по спасителен път: 1) да не се продават държавните предприятия; 2) земята да не се връща на собствениците на части, а изцяло и после те да се кооперират, за да я обработват по-лесно; 3) държавата да се погрижи за възрастните хора; 4) да не се караме с Русия.
През 1995 г. тревожно препоръчва: Пазете хляба за хората! Глад иде!“. Година по-късно започва зърнената криза у нас. Същата година споделя, че ще блокират влоговете в банките: „Тихо-тихо, без да бързат, ще го направят!“. Ще започват банковите фалити, цените рязко се вдигат, левът се обезценява. „Знаете ли какво ще дойде след няколко години? Земетресения, пожари, наводнения, беди – много народ ще загине. От всякъде ще се бият, всички народи ще са в един кюп. Хората ще намалеят,
стока (домашни животни) няма да има, дърветата ще се унищожат – първо брястовете ще изчезнат. Ще изчезне и водата – ще я затваряте в буркани като консерви. Овце, крави, кози няма да стават за ядене. Хората ще ходят голи и боси, няма да имат храна, нито осветление и отопление“ (1995 г.). „Трудностите са дадени от Бога, както и радостите. Сега на всички ни е тежко, но ще търпим! Най-лошото още не е дошло. 1997-а ще е най-тежката година за България. Много народ ще погине. Ще има глад, мизерия и болести. Без война, война ще има! Боси ще ходим, парцаливи дрехи ще носим! Бащи и синове ще се вдигнат един срещу друг!“ (1996 г). Вярна на призванието си да подава ръка на обезверените и отчаяните всъщност цялата ясновидска дейност на Ванга е едно предупреждение. През всичките години, въпреки опитите да бъде заглушен гласът й и омало-важена дарбата й, когато открито не е възможно, намира начин да извести за бъдещи обществени събития. Тя има едно мощно оръжие – иносказателния, метафоричен изказ, който й помага да съобщи необходимата информация.
През 1994 г. заявява пред журналисти: „Сега ще дойде времето на вълците, после на кучетата, а след това на змиите!
След 1994 г. най-близката година на Вълка е 1997 г., която изцяло потвърждава „вълчето“ време, видяно от Ванга. Последвалите събития довеждат до ужасна криза с помощта на „вълци грабители“. Характеристиката на 1997 г. е белязана от хиперинфлация, огромен външен дълг, финансови пирамиди, приватизация на държавните предприятия, банкови фалити, земеразделяне, корупция, манипулации… Годината на Кучето е от края на 2004-2005 г. През втората половина на 2005 г. икономиката ни забавя своя растеж. Стопанските условия се влошават и към края на годината достигат нива под средните за 2003 и 2004 г. Влошава се развитието на индустрията, бизнесът, услугите, земеделският сектор непрекъснато се свива, производството е забавено, износът остава в застой, а вносът рязко се ускорява. Прогнозата за ръст на доходите от около 10% през следващата година става трудно осъществима поради ускоряващата се инфлация.
И след още 7 години, през 2012-2013 г, идва годината на Змията – „времето на змиите“, както го нарича Ванга. Не е тайна, че това ще бъде също тежка година и само времето ще покаже какви негативни събития носят следващите месеци, но предупреждението от 1994 г. изисква повишено внимание.
В края на 70-те години на миналия век Ванга изрича друго важно пророчество: „Земята навлиза в нов отрязък от време, защото така е определено и никой не може да го отмени. Дойде времето да се отсява плявата от житото. То носи големи промени и изисква нови хора с ново съзнание.
Ще дойдат нови водачи, а старите ще бъдат пометени: някои ат тях ще се опитат да се нагодят към новото време, но няма да успеят – те са били нужни за времето, което си отива; други ще ги пенсионират преждевременно, а трети бързо ще умрат от притеснения и страх от възмездие!“ (1979 г.).
Що се отнася до страните от Източния блок, това описание е съвсем точно. Падането на комунистимоскил режим довежда до обръщане на обществените пластове и до смяна на ръководителите. Много от тях са уволнени и съдени в продължителни съдебни процеси, някои попадат в затвора, други са пенсионирани, а трети бързо напускат този свят. България не прави изключение и главен подсъдим става Тодор Живков.
В разгара на брежневската епоха (1979 г.) Ванга споделя: „След 6 години светът ще за почне коренно да се променя. Старите вождове ще си отидат, ще дейдат нови!“.
15 години преди разделянето на Чехословакия (1993 г.) съобщава: „Държавата ще се раздели на две държави. Мирно ще стане!“.
В края на 80-те години: „Югославия ще стане на парчета, защото сърбите псуват Бога.
По повод на войната в Босна (1993 г): „Лошото мина, кръв не виждам! Войната няма да излезе извън границите на Босна!“. По това време витае опасност България да бъде въвлечена в конфликта.
Относно разделението на Кипър през 80-те години заявява: „Виждам зелена ограда. Ще постои още известно време, после ще я махнат!“. И досега между двете кипърски общности – гърци и турци, текат трудни преговори за обединение на острова под егидата на ООН или за разделяне на Кипър на гръцка и турска част. Ванга обаче не говори за разделяне, а само за премахване на буферната зелена линия, т.е. за обединение. Времето ще покаже дали е права.
1993 г.: „Ще дойде ден, когато гръцкият остров Самотраки ще стане притежание на Италия“,
В далечната 1948 г. Ванга споделя: „Помнете ми думата, днес времето е неспокойно, но ще дойде ден, когато София и Белград, Букурещ и Атина, Анкара, Скопие ще си подадат ръка за взаимопомощ и сътрудничество“. Обединяването на балканските държави в обща федерация е стара идея, неосъществена до днес поради големите противоречия между народите, взаимна омраза, военни сблъсъци и междуетнически конфликти. В днешния прочит на събитията обаче се очертава стремеж към някакво общо членство и това засега е Европейският съюз, който е поел политически ангажимент за европейска перспектива на всички държави в региона.
Гърция, България и Румъния са членки на ЕС Македония, Хърватска, Албания и Черна гора са подписали споразумението за асоцииране. През 2007 г. то е парафирано от Сърбия и Босна и Херцеговина.Текат трудни преговори за членството на Турция. Какво ще стане по-нататък, ще видим! Но ако точно този процес е имала предвид Ванга – вероятно един ден ще стане!
Няма коментари:
Публикуване на коментар