Този запис е много кратък преразказ на книгата на иранския ядрен физик Миран Таваколи Кеше. Книгата се казва: ”Универсален ред за създаване на материята” и излезе през 2009г. Освен тази книга, Кеше е написал още много други популярни статии, имал е много записи и видеозаписи на много интервюта и е достатъчно да се напише в Гугъл -Т.М Кеshe и ще излезат материали по този въпрос.
Напоследък тази тема стана актуална, в смисъл може би необходима за Иран. Някои телевизионни предавания в дискусии се опитаха да свържат предложението на Кеше фондацията да предаде правата за своите патенти на представители от всички страни за производство на енергия, храни, лекарства, вода и безракетно придвижване в пространството , като по този начин да предотврати планираното от Израел нападне на Иран. Според мен едва ли това е причина Кеше да провежда такава международна активност. Вероятната причината е, че теоретичните разработки вече се нуждаят от експерименти на широк фронт и с всичките възможни съвременни технологии и научен потенциал. Друга причина може да бъде страхът на Кеше новите идеи да не станат притежание на корпорации, които в момента владеят транспорта, енергетиката и фармацефтиката. Попаднали в техни ръце, тези идеи могат да бъдат замразени или използвани срещу благото на човечеството.
Този запис е един кратък обзор на моменти от тази книга, която е много трудно да бъде преразказана цялата, а и да бъде разбрана, макар че е написана на пределно ясен и достъпен език с много повторения с цел да бъде популяризирана лесно. Проблемът е, че много от детайлите не са дискутирани.
Нека да видим първо какво не е теорията на Кеше. Нашите представи в момента за материята, за електромагнитните лъчения, за ядрените частици, за състава на самите тези ядрени частици - неутрони, протони, мюони и всякакви други глюони оцветени и неоцветени частици, измислени от нас за да можем да си обясним това, което ни е достъпно за наблюдение - всичко това не е теорията на Кеше. Тя е нещо съвършено ново, съвършено нова идея, която е базирана изключително и само на магнитни елементи и взаимодействия. Тази теория се опитва да обясни почти всичко, което можем да наблюдаваме и което не сме могли да обясним досега. Тя обяснява създаването на елементарните частици, на атомите, на молекулите, на материята, каквато ние виждаме и усещаме и по същите причинни връзки и логика обяснява и космологичните обекти на Вселената, които според Кеше не са нищо друго освен същите тези неща, които се случват и с ядрените елементарни частици, които Кеше нарича, че са нещо като плазмена супа от най-различни видове комбинации от свързани елементарни магнитни полета, които в елементарния си вид нямат тегло и други веществени параметри.
Какви са тези най-различни елементарни магнитни полета? Кеше не борави с понятието електрически заряд. Той борави само с едно единствено понятие, от което произлиза всичко останало наречено от него pmtics (пмтикс) – трудно за произнасяне. За да си го представим, нека да си помислим, че представлява един молив, да речем от гума, който може да се огъва и който може и да пулсира по дебелина и може би и по дължина с някаква честота. Това не е конкретизирано в книгата и такива флуксони, т.е. елементарни единици от магнитно поле, все още поле, са разположени навсякъде около нас. Интересното е, че Кеше предлага (постулира) те да са с различни дължини и с различни честоти на пулсиране. Те имат начало имат и край. Нача
ло в смисъл на южен полюс и край, в смисъл на северен полюс и както и при земното магнитно поле или както припстоянните
магнити във вид на пръчка например, магнитния поток излиза от северния полюс, така нали е прието, и влиза в през южния полюс на магнитния флуксон.
Сега, как става овеществяването на тези магнитни флуксонни полета, които той нарича съкратено ПиЕмТикс-и съкратено от Плазматик Магнетик Филдс. В книгата, както казах, pmtics е написано така, че не може да се произнесе, освен както го аз казвам спелвано, затова предлагам, че е по-лесно да говорим по-нататък за магнитни флуксони. Според Кеше, тези флуксони, когато се срещнат някъде в пространството, биха могли, поради това, че разноименните им полюси се привличат, а едноименните – отблъскват, да се ориентират два по два или повече с разноименните си полюси един към друг, да се огънат и да кажем - два флуксона да образуват един обръч, в които едната двойка – северен и южен полюси са се събрали в една точка, както и другата двойка - северен и южен полюси са се събрали във втора точка, а самите флуксони са се огънали и образуват един обръч. Обръч, в който магнитният поток, според мен, би трябвало да е затворен вътре в обръча и да не се излъчва навън. Това наше предположение за затворения магнитен поток в книгата не се дискутира и не се обяснява.
Едно такова събиране на два флуксона, е най- вероятно е да стане когато имат еднаква дължина и еднаква честота на пулсиране. В противен случай, ще е много по-малка вероятността за събирането им. Да си представим ,че единият е дълъг 1см, а другият - 5см, този, който е 5см, трябва да се огъне почти на 300 градуса, за да се съедини с по-малкия, а това от своя страна е малко вероятно. Освен два магнитни флуксона, могат да се съединят и три, и да се образува един по-голям обръч. Понеже свободните флуксони имат различни дължини и отличаващи се честоти, вариантите за комбинации са твърде много и да не кажем безкрайно много. В зависимост от това, с какви дължини и честоти се групират и образуват тези обръчи от флуксони, Кеше обяснява наличието на антиматерия, тъмна материя и материя (тази която ние виждаме и така да се каже можем да регистрираме, за разлика от тъмната материя, която не излъчва във видимия или в невидимия за нас спектър на електромагнитните вълни).
Най-вероятно е формирането на три вида флуксонни групировки, тези образувани от три къси флуксона Кеше смята, че пораждат антиматерията, тези образувани от два дълги флуксона - пораждат тъмната материя и тези от два къси флуксона – пораждат нормалната материя. Ако три такива образувания, вече затворени флуксони, се съберат заедно, техните обобществени магнитни полета вече водят до овеществяване на комплекса от трите материи, така да се каже, придобиват сила на привличане към други такива ообразувания, т.е. гравитация и сила на отблъсквне (чрез магнитно поле). Двете полета заедно определят и дистанцията на образуванията помежду им. Т.е. позиционирането им едни спрямо други. Сега, все още, аз не мога да разбера какви са тези две полета, които не са затворени в самия обръч, как излизат навън, дали тези обръчи не се въртят около някаква ос и дали не образуват някакъв нов тип конфигурация магнитно поле. Той говори на друго място за сферични магнитни полета, нещо което все още аз не можах да разбера от прочита на тази 400 страници книга.
Създаването на обект притежаващ едновременно на две (магнитно - отблъскващо и гравитационно – привличащо) полета, той нарича макграф. И фактически, това е един обект, който вече притежава, така да се каже материални свойства. Всичко, което ни заобикаля като материално, ние го възприемаме като макграф. Освен това, магнитните лъчения, които ние казваме до сега че са фотони (пакет от електростатична вълна и магнитна вълна отместена на 90 градуса по време), той смята, че това са остатъчните части от на два или три флуксона след съединяването им за да влезат в синхрон, да се настроят един спрямо друг и да се свържат. Тези откъснати излишни части от флуксоните ще имат най-различни дължини и честоти, които попадат в електромагнитния, наречен от нас, спектър на видимата или невидима част от него.Кеше не употребява понятията електростатично поле и електрически заряд. При него всичко е създадено от магнитните флуксони – пиемтиксите, както ги нарича той.
Освен формираните вече макграф-обекти, около тях има многобройни магнитни флуксони и други макграф обекти с различни размери. Всички те, заедно със свободните флуксони представляват нещо като плазмена супа от най-различни обекти, създадени само на база магнитно поле. И тази супа той нарича плазмена супа от магнитни полета и образувания. Това са фактически всички елементарни частици, които ние познаваме или не, които имат най-разнообразни свойства и ние по един или друг начин ги регистрираме или някои даже създаваме.
Например, той казва, че електронът не е нещо, което е заредено с електрически заряд, електронът просто има същия състав и устройство, както има, да кажем-позитрона, както протона, както неутрона, само че по размер е много малка порция супичка. В него също има материя, антиматерия и тъмна материя, съединени заедно и придаващи му някакво тегло и условия за позициониране. Всички тези обекти, поради гравитационните и отблъскващи полета се позиционират едни спрямо други на определено разстояние, което удовлетворява и двете сили - силата на привличане - гравитационната и силата на отблъскване - магнитната.
Това позициониране е фактически една от най-важните съставки на теорията, защото чрез нея Кеше обяснява защо електрона стои на определено разстояние от ядрото на атома, защо земята и другите планети обикалят около Слънцето на определени орбити, не по-близко и не по-далече или ако има някакви промяни в разстоянието до Слънцето, то е поричинено от едни или други промени в някое от двете гравитационното или магнитното полета на планетата. По този начин се обясняват конфигурацията, състава, законите на движение, пораждане и преобразуване на всякакви ядрени, а също така и на космически обекти, галактики и т.н.
А с наличието на преобладаващи антиматерия и тъмна материя, Кеше обяснява това, което ние все още не можем добре да си обясним, тъмните (черните) дупки, които смятаме че са черни, защото поглъщат светлината поради огромното си гравитационно поле. Според Кеше, това не е така. Просто те са такава съставка от макграфи, в които тъмната част на материята е преобладаваща и затова тази част от вселлената ние не я виждаме и не можем да я регистрираме. За разлика от излъчващата материя, тази която можем да регистрираме поради това, че създава непрекъснато излишни флуксони, изравнителни магнитни флуксони, които ние наблюдаваме като светлина. Тъмната материя обаче притежава гравитационно поле и магнитно поле и т.н., но с малко по-други характеристики от излъчващата материя. Ако през тази материя се движи нещо, да кажем – космически кораб или нещо подобно или друго тяло, тя не му оказва съпротивление, защото е, изградена идеално. При нея няма съпротивления, отблъсквания и разминавания на магнитни флуксони, каквито ги има във видимата материя, тази която ние виждаме, която също притежава антиматерия и тъмна материя, но в по-голяма степен притежава нормална материя, която излъчва, в която съществуват магнитни флуксони, които се трият, които се прераждат един в друг, съединяват се, разединяват се и са причина да съществуват най-различни прояви на регистрируемия от нас спектър на излъчване.
Позиционирането е една нова идея, която Кеше предлага на обществото за създаване на придвижване в космическото пространство без използването на досегашната отблъскваща реактивна сила полу
чавана от изгарянето на химически елементи като водород, кислород в досегашните совалки или на барутни смеси за обикновени малки ракети. Така че, наличието на една изкуствена позиционизираща се система, ако ние успеем да създадем в един космически кораб, който в момента е позициониран на някаква орбита около Земята, но във него има такъв реактор, в който ние контролируемо можем да променяме гравитационното му и магнитно полета, чрез създаване на определени условия. Този реактор, след създаването на новите условия, ще придаде и на кораба различна стойност на неговото гравитационно магнитно състояние и би трябвало, по законите на Кеше, новият обект, с новото си състояние да се позиционира на по-високо или по-ниско ниво, по-близко или по-далечно разстояние, до Земята, наприемер ако е самолет или спътник.
Със създаването на такива обекти, в които можем вътре във тях, чрез наши манипулации да променяме тяхното макграф-състояние, за сега не е ясно как това ще стане, можем да ги насочим в най-различни посоки, към най-различни други космически обекти. Една от най-съществените части на тази теория е, че всички атоми, молекули и всякакви други такива по-елементарни по размери обекти, могат да бъдат също така генерирани, променяни и манипулирани от нас след създаване на подходящи условия в подходящи за целта реактори.
Друг, много важен обект на тази теория е възможността за получаването на допълнителна енергия, такава каквато ни е много необходима за нашите ежедневни енергийни нужди.в момента. Минаха повече от 50 години, откакто учените се опитват да осъществят контролируем ядрен синтез на Земята, подобен на този, който става на Слънцето, при който два водородни атома се сливат, образуват хелиев атом и породеният излишък от маса, както казва Айнщайн, се превръща в енергия. Всъщност, това е принципа на водородната бомба. В момента използвните реактори за тази цел, например най-известния, наречен ТОКАМАК, е построен във Франция за десетки милиарди долари и са изразходени още страшно много средства, усилия и енергия, които не са довели още до полезни резултати.
Може би оттук е започнал този ядрен физик – Миран Кеше и е решил, че може би това е най-неправилната, измислена от хората технология за създаване на полезна енергия. Какво правим сега? Създаваме една супа от плазмена среда, от атоми и ядра на водорода, ускоряваме ги с много мощни магнитни и електрически полета, така че плазмените топки да се ускорят до огромни скорости и да се сблъскат насрещно. Тогава ядра на водорода, като смятаме ,че след като ги сблъскаме челно ще се слеят като две капки вода и ще произведат хелиево ядро и съответно ще се отдели и топлина от излишъка на маса. Предполага се, че получената енергия ще е по-голяма от изразходваната за целта и по този начин ще остане и за наши нужди.
Обаче това се случва много рядко, наистина има такива опити, при които се получават таива реакции, но много кратковременно, за много малки части от секундата и е процеса е трудно да бъде контролиран. Фактически тази плазма в ТОКАМАК-а не притежава гравитационна собствена сила, за да може лесно да се отдели от стените на реактора и това е един от големите проблеми на ТОКАМАК, при който плазмата не може да бъде котролируемо свита в някакъв шнур по време на ускоряването и който да не се допира до стените и съответно да можем да го загреем до милиони градуси. На определен етап, поради магнитни нестабилности, този шнур се разкъсва и опира във стените, охлажда се и така реакцията не може да продължи дълго време.
Това, което предлага Кеше е да се създадат условия в такъв един реактор, но без всякакви такива мощни магнитни полета и бобини, а да се създадат условия, при които да се получи плазмена супа със собствено усилено от нас гравитационно поле, в която освен водород да има и други атоми като инертните газове: хелий, неон, аргон, ксенон и освен това, да има в реактора и някакви атоми от групата алкалоземните метали: натрий, калий, магнезий, които лесно се йонизират, да има също така и тежки атоми от групата на урана, радиоактивното излъчвания от които да служи за улесняване на йонизацията, нещо като запалка за процеса на йонизация. С всичко това, по някакъв начин, чрез завъртване на реактора да се създаде многослойно образувание в в реактора, в който най-тежките материали ще бъдат по периферията, до външната стена на сферичния реактор и постепенно най-вътре в центъра ще бъдат водородните атоми-като най-леки.
При това положение, чрез магнитни полета, все още не е ясно как трябв
а да бъдат създадени, ще се създават условия, при които, тази разредена с вакуумни помпи среда – плазмена супа от най-различни йонизирани елементи, ще се разделят по тегло на слоеве, подобно на структурата на земята. Всички материи, които ние наблюдаваме наоколо, са нещо като заплетено кълбо от магнитни флуксони и всякакви такива магнитни и гравитационни полета и това заплетено кълбо е трудно да бъде разплетено, за да се се получат реакции за отделяне на енергия, която ние искаме да получим.
Затова Кеше предлага, чрез вакуумиране, да се създаде една по-малка концентрация на тези частици и чрез външни магнитни полета и вътрешни такива, въртящи се по определен начин, той споменава за някакъв период от 250 оборота за минута в един от патентите, да се създадат условия, при които някои магнитни флуксони ще могат да се откъснат от обръчите си, да се разделят и да се преместват от едно образувание в друго. А тези, които вече са свободни, ще могат да се съединяват отново и поради процеса на синхронизиране да се случи отделяне на енергия, която представлява остатъка от начина на свързване. Когато се свързват два магнитни флуксона, те би трябвало да са с еднакви дължини, с еднакви честоти и ако има някакви малки разлики, тези малки разлики се емитират навън като други флуксони с по-малки дължини и с други честоти, които ние наблюдаваме като светлина, а и които ще може да използваме като топлина и енергия.
Във подобни реактори с контролиране на макграф-силите, Кеше обяснява , че ще можем да променяме и дори да създаваме аминокиселини т.е. хранителни вещества, ще можем да създаваме вода, да превръщаме въглеродния двуокис от газ в твърдо вещество като прах.Той вече показа на един от филмите си такова превръщане, което се състои във следното: Два електрода, потопени във вода, обработени, както каза той, по специален начин и тази вода, разтваря въглеродния двуокис, който се намира отвън, във въздуха, например или специално подаден въглероден двуокис.Той се разтваря във водата, образува въглена киселина и се създават условия за протичане на обмен на електрони и при подходящи условия , осигурени от обработените повърхности на електродите, вероятно намагнитени, върху тях започва да се отделя въглероден двуокис във вид на наночастици. По редица причини, макграф магнитно–гравитационни причини, те не могат да се съединят в твърдо кристално тяло, както да кажем в диаманта или някакъв друг кристал, но и вече не представляват газ , нито пък течност. Те се отделят като прах върху електродите и падат на дъното. Този прах може да се отдели от водата и да се пресова, да се валцова и представлява въглероден двуокис в някакво твърдо, вече, агрегатно състояние, което до сега не ни беше известно. Освен въглероден двуокис, метана също вече е синтезиран в твърдо праховидно състояние. а според него могат и аминокиселини и въобще хранителни вещества да се произвеждат, стига да се създадат необходимите подходящи условия.
Два електрода , потопени във вода, обработени, както каза той , по специален начин и тази вода , разтваря въглеродния двуокис, който се намира отвън, във въздуха , например или специално подаден –сам въглероден двуокис.Той се разтваря във водата, образува въглена киселина и се създават условия за протичане на обмен на електрони и при подходящи условия , осигурени от обработените повърхности на електродите, върху тях , започва да се отделя въглероден двуокис във вид на прашинки.По редица причини, макграф, магнитно – гравитационни причини, те не могат да се съединят в твърдо кристално тяло, както да кажем е диаманта или някакъв друг кристал, но и вече не представляват газ , нито пък течност.Те се натрупват като някакъв прах, който след това може да се отдели, да се пресова , да се валцова и представлява въглероден двуокис в някакво твърдо, вече, агрегатно състояние.Освен въглероден двуокис, метан-те там могат също да се синтезират в твърдо състояние, а според него могат и аминокиселини и въобще хранителни вещества, стига да се създадат необходимите подходящи условия.
Той демонстрира батерии–фенерчета в един от филмите му в Юту
б, които работят на този принцип и се захранват от въглеродния двуокис от въздуха и между двата електрода са сложени паралелно няколко светлодиода, които светят. И така си светят в продължение на месеци. Това, което е необходимо е да се добавя само вода за сметка на изпарената и евентуално почистване на електродите, за което все още не е ясно как ще става и дали е необходимо.
Освен това, той смята, че по такива начини ще може да се изработват и необходими лекарства по много по-лесен и евтин начин от колкото досегашните методи за изработване на лекарства, а най-вече може да се лекуват най-различни болести и без всякакво наличие на лекарства, стига да се създадат подходящи условия. В книгата не е казано, но такива процеси навярно са били използвани едно време от египетските фараони. На рисунките те държат в двете си ръце пръчки, едната със златист цвят, другата с бял цвят. Много учени смятат, че това са златна и сребърна пръчка, в същност това не са пръчки а нещо, което е с диаметър около 2,5 - 3см и е затворен цилиндър. Говори се, че цилиндрите са пълни с магнетит, кварцов пясък и стрити дървени въглища. Наличието на магнетит предполага, че това е магнитното поле, което заедно с наличието на двата различни вида метал, които евентуално са мед и цинк, а не злато и сребро, а пък може и злато и сребро да са, се създават условия подобни при реакторите на Кеше, които лекуват или са създавали мисловни процеси на удоволствие или на прозрение, които са изпитвали фараоните. Такива метални пръчки и сега се продават дори и се използват и като че ли наистина имат някакъв лечебен ефект.
С други думи, Миран Кеше предлага на света нова теория, нови възможности, при които няма да има глад, тъй като ще може да се произвеждат храни. Няма да има болести, тъй като ще може да се лекуват и без лекарства. Няма да има нужда от електропреносни и енергийни системи, тъй като ще може да се създава енергия непосредствено до консуматора, даже в рамките на една деветволтова батерийка, каквато има нарисувана на един от неговите патенти. Ще могат да се правят междуконтинентални, междупланетни и междугалактически полети, при които няма да има нужда от зареждане с храна или с кислород, тъй като всичко това може да се преработва или получава на борда на самото космическо тяло. Скоростите, които се предполага, че могат да се достигнат са многократно по-големи от тези, които сега имаме с използването на ракети. Кеше смята, че скоростта на светлината е характерна само за някои обекти и за средата в която се разпостранява, но например, ако космическия кораб се движи в тъмната материя, там се предполага, че има много малко съпротивление или нищожно и в този случай могат да се достигнат много по-високи скорости от тези на светлината.
Миран Кеше е започнал да разработва своята теория, да я обогатява, да я обяснява, да я популяризира още от преди 2000г, но се смята, че от 2000г , това вече стана систематично, а по-късно той създава и “Фондацията Кеше”, в която чрез дарения се събират пари за регистриране и поддържане на патентите му, както и за експериментите, които той провежда заедно със събрани около него съмишленици. Тази фондация напоследък придобива особен статут, с който той иска да предаде на целия свят своите патенти, за да бъдат разработвани и от полза на всички страни. В един и същ ден и час ще ги разгласи, така че да няма някакви приоритети и възможности да бъдат патентовани от други хора.
Иска всичките тези евентуално реализируеми достижения да бъдат достъпни за всички, да няма използването им за една или друга компания или правителство и затова той през август беше отправил покани към всички посланици за една сбирка на 6.09.2012., на която да разясни всички тези условия, които той иска да представи и условията които при следващото представяне на даване на официлани документи на всички държави, ще стане на 21.09.2012
Обаче Обама издаде тези дни декрет, с който забранява всякакви доклади и изяви на Кеше в Америка, всякакви връзки с тази фондация, блокира всякакви сметки, забранява на всички свои посланици по света да взимат участие в срещите, които организира фондацията ”Кеше”.
На сайта на фондация “Кеше”, в момента са публикувани както декрета на Обама, фактически едва ли е написан от Обама, защото е толкова сложно написан юридически, за да бъде декрет. Също така е публикуван и отговора на Кеше върху съдържанието на този декрет. Кеше отново казва, че всичко което той ще предостави на обществото, няма нищо общо с Иранската ядрена програма, нито със Сирия. Самия той живее, учил е и работи в Белгия и е изнесъл вече страшно много лекции, като последната беше в Калифорния малко преди декрета.
Иска всичките тези евентуално реализируеми достижения да бъдат достъпни за всички, да няма използването им за една или друга компания или правителство и затова той през август беше отправил покани към всички посланици за една сбирка на 6.09.2012., на която да разясни всички тези условия, които той иска да представи и условията които при следващото представяне на даване на официлани документи на всички държави, ще стане на 21.09.2012,т.е. утре.
Обаче ситуацията със Сирия и Иран в момента, за която Америка, Израел и много европейски държави смятат , че не е изгодна за тях, направи така ,че Обама издаде декрет, с който забранява всякакви връзки с тази фондация, блокира всякакви сметки, забранява фактически на всички свои посланици по света да взимат участие в срещите, които организира фондацията”Кеше”.
На сайта на фондация “Кеше”, в момента са публикувани както декрета на Обама,на Белия дом , фактически едва ли е написан от Обама, защото е толкова сложно написан юридически, за да бъде , нали, като закон.Също така и отговора на Кеше върху съдържанието на този декрет.Кеше отново казва ,че всичко което той ще предостави на обществото, няма нищо общо с Иранската ядрена програма, нито със Сирия.Самия той живее и е учил и работил в Нидерландия, в Холандия, в Белгия по-точно и е изнесъл вече страшно много лекции и последната неконтролируемо беше в Сан Франциско, Калифорния, беше вече върха на ,т.е. достижението на постигнатото от него, тъй като след това се появи забраната на Обама за подобни срещи да се изнасят във Щатите или където и да било в страните, контролирани от Америка.
Т.е. предстоят такива непредвидени, неясни събития, при които не е ясно дали технологията на Кеше и неговите представи за реактори и това, което той си мисли ще може да бъде проверено и реализирано с общи усилия и с използване на новите технологии на света ще се осъществи. И въобще, бъркотията е твърде голяма. Малко хора с неспециализирано образование могат да разберат какво именно представлява теорията на Кеше и затова аз се опитах да разкажа това, което съм разбрал в картинна форма, но не съм сигурен дали добре съм го разбрал. Ще продължа да чета и ще има може би един втори запис.
Разказал в резюме: инж. Тодор Дончев,
завършил МЕИ-София през 1964 г.
Работил в Институт по Електроника към БАН
и 5 години в САЩ-Университета на Илиноис.
